Изложба и беседа по повод 21 ноември - Ден на християнското семейство и младеж |
Новини >> Актуални новини |
15 Nov 2023, 15:05:00 |
За празника Въведение Богородично:
Въвеждане на Пресвета Богородица в храма
С решение на Св. Синод на Българската православна църква от 1929 г. празникът "Въведение Богородично" в България се чества и като Ден на християнското семейство и на православната християнска учаща се младеж; според първоначалния замисъл - ден за християнизиране, за общение с Христа и Църквата Му. Денят бил неучебен и започвал със св. Литургия, на която учениците се причастявали. За жалост и този празник днес е изпразнен от християнското му съдържание.
История....
Когато пречистата Дева навършила три години, праведните й родители изпълнили обещанието, което дали пред Бога, преди още тя да се роди. Затова те тържествено въвели своята дъщеря в Йерусалимския храм и я посветили на Бога.
Древните отци на Църквата, като възпяват Въведение Богородично със свещени песни, разказват как Йоаким и Ана събрали своите роднини и приятели; млади девойки със свещи в ръце вървели пред светата Отроковица, а след тях родителите водели пречистата Дева и я довели до Йерусалимския храм. Първосвещениците и служителите в храма ги посрещнали с пеене на свещени химни. Св. Герман, патриарх Цариградски, в една свещена песен влага такива думи в устата на св. Ана:
"Принасям на Господа моя обет, произнесен в скръб чрез моите уста. Затова събрах свещеници и сродници и им казвам: "Радвайте се с мене! Сега аз се явявам пред вас майка, довеждам дъщеря си и я предавам не на земен цар, а на Бога, Небесния Цар".
Св. Дева била поставена на първото стъпало пред храмовия вход и, за почуда на всички присъстващи, неподдържана от никого, тя се изкачила свободно по 15-те стъпала и се спряла на най-горното.
Първосвещеник Захария въвел пречистата Отроковица в Светая Святих, където влизал веднаж в годината само първосвещеникът.
Праведните родители принесли дарове и жертви на Бога и след това, като поличили благословение от свещениците, се върнали с роднините си в Назарет.
Св. Дева Мария живеела при храма. Там в отделни помещения живеели млади девойки, посветени Богу, също така и вдовици, които служели в храма, подобно на пророчица Ана (Лука 2:36-38). Тук живеели също странници и пришълци. Към тях се присъединила и св. Ана, майка на св. Богородица, която овдовяла скоро след въвеждане на пречистата Дева в храма. Но тя живяла кратко време със своята пресвета Дъщеря. Скоро след мъжа си и тя починала.
Св. Дева се възпитавала под надзора на по-възрастните благочестиви девойки, опитни в Св. Писание и в ръкоделията. Тя усърдно се трудела, непрестанно се молела, обичала да чете Св. Писание. По такъв начин тя се готвела за своето високо назначение. Църквата я нарича прекрасна зора, от която изгряло Слънцето на правдата. "Дух Светий" - говори свещената песен - осветил тази, която пребъдвала вътре в храма и била хранена с небесна храна".
Когато пречистата Дева стигнала до възраст, на която девиците, които се възпитавали при храма, обикновено се връщали в света и се омъжвали, свещениците поискали тя да постъпи по същия начин. Но пресв. Дева им открила своето желание - да посвети себе си Богу и да не встъпва в брак. Тогава те, по внушение от Св. Дух, я сгодили за престарелия Йосиф, роднина на нейните родители. Той станал покровител на пречистата Дева и уважавал обета, който тя дала пред Бога.
https://www.pravoslavieto.com/life/12.26_sv_Josif_Obruchnik.htm
Иконата "Въведение на Божията майка" представя тригодишната св. Отроковица, възкачваща се по стъпалата и влизаща в храма. Изобразеното на тая икона събитие трябва да ни внушава желанието да водим децата си в храма Божи, от млади години да ги учим на молитва и слушане Св. Писание, за да могат и те да растат в благочестие и все по-високо да се издигат по стъпалата на добрите дела и благочестивите помисли.
Жития на светиите, Синодално издателство, София 1991 година.
За храма "Св. Успение Богородично", гр. Търговище:
Историята на храм „Успение на Пресвета Богородица” води началото си от 1818 г. В средата на ХІХ век, 1851г., в най – голямата и стара християнска махала се издига единствения в града източноправославен храм „Успение на Пресвета Богородица”. Най – ранни сведения за строителството на храм в града се отнасят към 1818 г. В Кондиката на храма е записано: „1818 септемврие въ: 18: денъ. Да са знай кату са правеши черкувата койту далъ пари.” Къде е мястото на този храм не се споменава. Според разпоредбите на османските власти по това време християнското население е нямало право да строи нови храмове. Било е възможно само ако на същото място е имало стара, порутена църква, която се нуждае от подновяване, или са личали основите на храм, върху които е можело да се строи нов, но не и с по – голяма основа от старата, или стар параклис.
Днес в храм „Успение на Пресвета Богородица” се съхранява голямо сребърно кандило, което е датирано от 1783 г.: „Въ лету 1783 пударили на Свети Спиридона сичките еснафи.” – „куюмджие” (златари), „чомлекчие” (грънчари”, „тюфекчие” оръжейници), „дикиджии” (обущари), „керемидари”, „брадвари”. Само 14 години по – късно, през 1832 г., е подета инициатива за подновяване и най-вероятно разширяване на съществуващата черква, която е била с дървена конструкция. Динамичните демографски промени в полза на християнското население и нарастналите му духовни потребности водят до тази необходимост. За обновяването на черквата и строителството на килия към нея в Кондиката е записано: „1832 ное[м]вриу 14: Да са знай дету зехми заради черкувата и за килията на заимъ.”
Черквата е посветена на Успение на Света Богородица, като със сигурност така се е наричала и тази, за която е съхранен паметния запис за 1818 г. Според предания на местното население черквата е унищожена от пожар през 1847 г. Не е запазен запис на решението за строителството на нов храм. Вероятно за важното събитие е открита нова Кондика, за което съдим от записа в Училищната кондика. В нея църковно – училищното настоятелство се обръща с нов призив от 1863 г. към всички членове на общината за събиране на средства за строителството на новото училище „Св. Св. Седмочисленици”, решение, за което е взето през 1860 г.: „Долуподписаните членове на Ески-Джумалийското градско общество согласно и единодушно одобрихмы да са поднови и потвърди узаконението, което сяществуваше при зидането на черквата; тоестъ, въспретяване отъ года, венчявание, смъртъ, кумство, чтение на очищение следъ ражданието, за тези, които не ся си платили произволната помощъ за новото училище, записана в настоящата кондика.” На 10 декември 1850 г. в Църковната кондика епитроп Георги при предаване сметките и имуществото на новите епитропи отчита: „Масрафъ шту харчил за церква 14 507:20 гроша.” За строителството й е поканен известния тревненски майстор - строител Димитър Сергюв, а за негов помощник уста Иванчо, също от Трявна.
АРХИТЕКТУРА
Мащабността в строителството на новия храм е израз на нарастналото самочувствие на църковната община в града, на нейният авторитет и икономическа мощ. През 1872 г. Феликс Каниц посещава града и остава впечатлен, както от представителните чорбаджийски къщи, с които по красота рядко могат да се сравнят къщите от големите градове. Храмът е трикорабна каменна постройка от псевдобазиликален тип с просторен наос и предверие.
ИКОНОСТАСЪТ
Строителството на храма е завършено през 1851 г., което налага поставянето на темпло, за да може да се извърши освещаване и започнат богослужения в него. По – късно е изграден иконостас, за който не са запазени други сведения. За големината му можем да съдим от дарението, което прави Абаджийският еснаф в града ……. Този иконостас съществува до 1874 г., когато в града са поканени Антон Г. Станишев и Никола Ив. Касев да изградят нов и оформят цялостно вътрешното пространство. През 1947 г. в храма избухва пожар, който унищожава оригиналният иконостас. Унищожени са икони, църковна утвар и книжнина. След възстановяването на черковната сграда, през 60-те години на ХХ век, което е осъществено изцяло с доброволното дарителство на местното гражданство за изработване на нов иконостас е поканен резбарят Петър Кушлев.
ИКОНОПИС ШУМЕНСКИ МАЙСТОРИ
Никола Василев и Васил Христов Беделев (Василаки Христов). 1. Св. Анастасий. (151,5 х 81,5 см.) „ Рука писа Василаки Христович от Шумен. Руфет бакалски 1858”. 2. Св. Никола. (151 х 81 см.) 1857 март 27. Руфет бакалский посвещава образ сей стаго Николая за душевное спасение ради. Рука Василаки Христовъ, Никола Василювъ”. 3. Св. Георги и Св. Димитър. (151 х 81 см). „1858 iунi 12. Рука Николай В., ктитори Неда, Константин, Георги, Нику”. 4. Св. Мъченик Теодор Тирон. (260 х 98 см.). „1858. Никола В.” Дяконска врата. 5. Св. Архангел Михаил. (2650 х 98 см.). Йерейска врата. ТРЕВНЕНСКИ МАЙСТОРИ: 1. Св. Илия.(151,6 х 81,5 см.). „Рука Теодосия Константинович от Тря(?)вна 1856. Ктитори се икона руфеть кужухарски 1856. (Досю Коев). 2. Св. Спиридон. (155 х 85,5 см.). 1858. Писа рука Захария и синъ его Стон”. (вер. Стоян). (Това е известния Захари Цанюв и синът му Стоян). САМОКОВСКА ШКОЛА – СТАНИСЛАВ ДОСПЕВСКИ. 1. Св. апостол Андрей Первозванний. 1874. „…1874 ноември 30 дарява на черквата една икона на апостол Первозванний Андрей заръчана и купена от Филибели Пазарджи и иконостаса заедно…” . НЕИЗВЕСТНИ, НЕПОДПИСАНИ МАЙСТОРИ: 1. Св. Св. Петър и Павел. „ 1859 – Сiя всечестная икона изобразися иждивением г-на Стоича, г-н Панаиотъ,г-н Геньо, г-н Момче Журовъ и Дякова Стоичо за душевное их спасение, 2 март”. 2. Св. Василий Велики. (146,5 х 65 см). По маниер тя прилича На похватите на двамата шуменци, но отсъства надпис. 3. Св. Богородица. (149 х 80 см.). Рядко срещан вариант в иконописа (двете дребни фигури на ангелите – горе и Христос не седи в скута на майка си, а е прав. Демонстрирано сериозно майсторство. 4. Христос от Дейсиса (149 х 81,5). 5. Йоан Кръстител. (150 х 80 см.). 6. Успение Богородично. СТЕНОПИСИ: Изписването на храма е дело на художника Николай Евгениевич Ростовцев и придружаващия го Александър Сорокин, който изпълнява декоративно-монументалната украса. Изписването е завършено през 1968 г., за което има възпоменателен надпис.
Да - много
54.81% - 57
Да - в известна степен
23.08% - 24
Не - не съм
21.15% - 22